Българите се отличаваме от всички останали народи по света с няколко неща, но най- големите от тях са Българската азбука и читалищата.
Преди 160 години Читалищата възникват с волний принос на бедни и богати хора, на дарители, чиято мисия е да създадат място за правене на култура.
В онези години на Възраждане, читалището е било всичко за българина- както за съвременния човек – компютъра, и социалните мрежи, и телефона, и телевизора.
За нас беше чест да посрещнем с „Добре дошли“ скъпи гости, приятели- ветерани- читалищни деятели и самодейци на НЧ „Просвета“ на Срещата- разговор „За читалището в първо лице“, организирана по повод 150 години читалище в Свиленград.
За хората на изкуството, обществениците, самодейците, творците, читалищата са дом и храм, а изкуството е тяхната Библия.
Всеки, който веднъж е усетил силата на дарбата си, чул е сърцето на сцената, вдишал е прахта на нейните огромни завеси и е вкусил от дъха на публиката, винаги се връща в спомените си към него.
За съжаление болшинството доайени на самодейните състави вече не са сред нас. Но ние ще помним имената им и техния принос в развитието на читалищното дело. Поклон пред паметта им.
На срещата чухме спомени за интересни и преживяни събития, за хора- личности, открили необятни хоризонти именно чрез читалището. За това и нарекохме тази срещата „За читалището в първо лице“.
Днешният свят е глобален, свят без граници. Но за истински стойностния човек винаги ще има майка, татко, баба, дядо, род, ще има дух, който ни крепи. И за него трябва да се разказва. Тази среща беше за паметта. Защото запазването на паметта е извор на сила и мъдрост.
Духът на свиленградското читалище е жив благодарение на хора като тях и на всички техни днешни следовници, приели мисията да съхраняват и надграждат поставените преди 150 години основи на читалищното дело в Свиленград. Защото, както казва Вазов- „… Не се гаси туй, що не гасне!…”
Бъдете здрави!